Проф. д-р Тойгар Тойдемир
През 2020 г. получава званието професор по обща хирургия. Д-р Тойдемир, който има богат опит в областта на рефлукса и бариатричната хирургия, продължава да работи в тези области. Можете да прочетете останалата част от нашата статия относно цените, терапевтичния процес за Стомашен байпас и на какво трябва да се обърне внимание след него.
Прочети още Запишете си часГастричният байпас е ефективна бариатрична хирургическа процедура за лечение на морбидно затлъстяване. Тази операция се извършва чрез създаване на малък стомашен торбичка и свързване на част от тънките черва към тази торбичка. Операцията намалява капацитета на стомаха и ограничава абсорбцията на хранителни вещества, което води до загуба на тегло и подпомага контрола на обременяващи със затлъстяване заболявания като тип 2 диабет, хипертония и сънна апнея. Въпреки това, регулирането на хранителните навици след операцията и продължаването на приема на витамини и минерали през целия живот са от критично значение. Гастричният байпас предлага безопасен и ефективен лечебен метод, когато се прилага на правилно подбрани пациенти от опитен екип.
| Цел | Намаляване на обема на стомаха и заобикаляне на част от тънките черва за постигане на загуба на тегло; намаляване на здравословни проблеми, свързани със затлъстяване. |
| Начин на Прилагане | Извършва се под обща анестезия чрез лапароскопски метод. Стомахът се създава малка торбичка и се свързва с долната част на тънките черва, променяйки потока на храната. |
| Критерии за Подходящост | – BMI ≥ 40 или BMI ≥30-35 и обременяващи със затлъстяване сериозни здравословни проблеми. |
| – Хора, търсещи ефективно хирургическо решение за диабет и рефлукс. | |
| Продължителност на Операцията | Обикновено между 1.5-2 часа. |
| Продължителност на Понасяне в Болница | 2-4 дни. |
| Предимства | – Бърза и ефективна загуба на тегло. |
| – Висок процент на подобрение на обременяващи заболявания като тип 2 диабет и хипертония. | |
| – Хормоналните промени водят до намаляване на апетита и повишаване на чувствителността към инсулин. | |
| Недостатъци | – Технически сложна операция, изискваща опитен хирург. |
| – Възможни витаминни и минерални дефицити (особено B12, желязо и калций). | |
| – Риск от синдром на дампинг (бързо изпразване на стомаха). | |
| Възможни Усложнения | – Кръвоизлив, инфекция. |
| – Запушване на червата, образуване на язви. | |
| – Риск от течове в шевовете. | |
| Следоперативно Хранене | – След операцията се започва със течни храни, след което се преминава постепенно към пюре и твърди храни. |
| – Необходимо е приемане на витамини и минерали през целия живот. | |
| Физическа Активност | – След операцията се препоръчват леки упражнения; след възстановяването е необходима редовна физическа активност. |
| Процес на Следене | – Необходими са редовни прегледи от лекар и диетолог. |
| – Следене на кръвните тестове за нивата на витамини и минерали. | |
| Кои Не са Подходящи за Gastrik Bypass? | – Общата анестезия не е подходяща за някои пациенти. |
| – Хора с тежки стомашни или черва проблеми. |
Гастричният байпас е една от основните методи в съвременната бариатрична хирургия, която преминава през значителен еволюционен процес в медицинския свят. Първите му признаци датират от 1950-те години, когато тази процедура се използвала като част от комплексни бариатрични процедури. Терапевтите наблюдавали загубата на тегло при пациенти, подлагани на намаляване на обема на стомаха, което вдъхновило развитието на хирургически методи за лечение на затлъстяване.
През 1954 година д-р Арнолд Кремен извърши един от първите гастрични байпас процедури, при които стомахът и червата бяха съединени. През 1966 година д-р Едуард Е. Мейсън разработи техниката „Mason gastrik bypass“, която включваше разделяне на стомаха и създаване на малка торбичка, свързана с част от тънките черва. Тази иновация представляваше ключов момент в развитието на бариатричната хирургия.
През 1970-те и 1980-те години хирургическите техники бяха усъвършенствани и риска от усложнения се намали. През 1977 година д-р Уорд Грифън представи Roux-en-Y гастричен байпас, който намаляваше риска от гастроезофагеален рефлукс и се превърна в стандартна процедура в бариатричната хирургия. В същото време д-р Мейсън разработи „вертикално лентистата гастропластика“ (VBG) метод, който по-късно загуби популярност поради недостатъчна дълготрайна загуба на тегло.
През 1990-те години интегрирането на лапароскопската хирургия в бариатричните процедури бележи нов етап в еволюцията на гастричния байпас. През 1994 година д-р Алан Уитгръв извърши първата лапароскопска Roux-en-Y гастричен байпас, което предложи минимално инвазивен подход с по-кратко време за възстановяване, намалена болка и по-малко болнично престой. През 1997 година д-р Робърт Рутледж разработи метода Mini Gastric Bypass (MGB), който постепенно се утвърди като ефективна и безопасна алтернатива.
Днес гастричният байпас остава ефективен избор за лечение на затлъстяване и свързаните с него метаболитни заболявания. Продължаващите изследвания се фокусират върху увеличаване на безопасността и подобряване на резултатите от тази процедура, като същевременно се адресират проблеми като гастроезофагеален рефлукс и повторно натрупване на тегло.
Гастричният байпас е ефективен хирургичен метод за борба със затлъстяването и подходящостта за тази процедура се определя въз основа на индивидуалното здравословно състояние и нуждите на пациента. Обикновено индексът на телесна маса (BMI) е основен критерий за определяне на кандидатите за хирургия.
BMI ≥ 40 kg/m² е категорията на пациентите, които се считат за подходящи кандидати за хирургия поради сериозни здравословни рискове, свързани със затлъстяването. Тези пациенти обикновено имат намалено качество на живот и повишен риск от ранна смърт. Хора, които не са успели да постигнат значителна загуба на тегло чрез диета, упражнения и медикаменти, са добри кандидати за хирургия.
Пациенти с BMI ≥ 35 kg/m² и съпътстващи заболявания като тип 2 диабет, хипертония, обструктивна сънна апнея са също кандидати за гастричен байпас. Тези заболявания често се подобряват или преминават след операцията. Например, загубата на тегло може да доведе до по-добър гликемичен контрол, понижаване на кръвното налягане и намаляване на сънната апнея.
Леко затлъстяване (BMI 30-34.9 kg/m²) при пациенти с метаболитен синдром или лошо контролирани проблеми като тип 2 диабет става предмет на нови изследвания, които показват ползите от хирургията. В тази група, хирургическото решение трябва да се разглежда внимателно, като се вземат предвид общото здравословно състояние на пациента, тежестта на метаболитните нарушения и потенциалните рискове от хирургията. Индивидуализираният подход е ключов за успешните резултати.
Гастричният байпас обикновено се прилага при пациенти, които не са успели да постигнат значителна загуба на тегло чрез консервативни методи като диета и упражнения и показват ангажимент към следоперативните промени в начина на живот. Освен това, при определени пациенти, които са били оценени за хирургия, се вземат под внимание допълнителни фактори като възраст, психологическо състояние и хранителни навици. При тежко затлъстени възрастни и дори при юноши с тежко затлъстяване и свързани заболявания, след обстойна оценка, хирургията може да бъде разглеждана като опция.
Стомашен байпас относно подробна информация и записване на час, свържете се с нас!
Гастричният байпас е ефективен метод за лечение на затлъстяване, но може да не е подходящ за всички пациенти и трябва да се вземат предвид определени противопоказания. Тези противопоказания включват различни медицински и психологически състояния, които могат да намалят ефективността на процедурата или да увеличат риска от усложнения. Предоперативната оценка на тези фактори е критична за сигурността на пациентите и успешните хирургични резултати.
Тежки Кардиоваскуларни Заболявания
Пациенти с напреднала сърдечна недостатъчност или сериозна коронарна артериална болест са изложени на значителни рискове по време на хирургията. Стресът, свързан с операцията, може да предизвика инфаркт или аритмии при тези пациенти. В такива случаи е необходима обстойна кардиологична оценка и може да се разглеждат консервативни методи на лечение като по-подходящи.
Неконтролирани Психиатрични Разстройства
Пациенти с тежка депресия, шизофрения или сериозна тревожност, които не са подлагани на лечение, могат да имат затруднения да се адаптират към необходимите промени в начина на живот след операцията. Предоперативната стабилизация на психичното състояние е от съществено значение.
Зависимост от Вещества
Активната зависимост от вещества може да повлияе негативно на възстановяването и адаптацията към диетичните промени след операцията. Пациентите с такава зависимост трябва да преминат през програми за рехабилитация преди хирургическата намеса.
Коагулопатия
Пациенти с нарушения в кръвосъсирването или които приемат антикоагулантна терапия са изложени на повишен риск от кръвоизливи по време и след операцията. Управлението на тези рискове изисква детайлно планиране.
Хранителни Дефицити и Неспособност за Адаптация
Тежки хранителни дефицити и неспособността на пациента да се адаптира към следоперативната грижа могат да намалят успеха на операцията. Ако пациентът не може да поддържа необходимите хранителни навици след операцията, хирургията не се препоръчва.
Предоперативна Подготовка:
Гастричният байпас започва с детайлна оценка на пациента, включително медицинска история и състояние на съпътстващите заболявания. Пациентите обикновено са подложени на нискокалорична диета преди операцията за намаляване на размера на черния дроб, което улеснява хирургията. Обучението на пациента за процедурата и необходимите следоперативни грижи е ключово за успеха.
Хирургична Процедура:
Гастричният байпас се извършва под обща анестезия чрез лапароскопски метод, който позволява по-малко инвазивна хирургия с по-кратко време за възстановяване. Първо се създава малка стомашна торбичка, която е около 15-30 милилитра по обем. След това част от тънките черва се заобикаля и се свързва с новата торбичка, което променя маршрута на храната и абсорбцията.
Roux-en-Y Конфигурация:
Втората част на операцията включва създаване на Roux кол, където джекунум (едната част от тънките черва) се реорганизира и свързва с малката стомашна торбичка. Това позволява на храната да заобикаля определена част от тънките черва, което ограничава абсорбцията и насърчава загубата на тегло.
Завършване на Процедурата:
Всички хирургични връзки се проверяват за течове и кръвоизливи. След като се осигури контрол на кръвотечението и няма течове, инструментите се отстраняват и разрезите се затварят внимателно.
Вариации на Процедурата:
Процедурата може да варира в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Proximal RYGB предлага балансирана загуба на тегло и е най-разпространеният метод, докато Distal RYGB може да доведе до по-голяма загуба на тегло, но с повишен риск от дефицити в хранителните вещества.
Гастричният байпас е ефективен метод за лечение на затлъстяване, но носи рискове и странични ефекти както в ранните, така и в дългосрочните периоди. В ранните етапи възможни са течове от анатомичните връзки, което може да доведе до перитонит и сепсис, изискващи спешна хирургична намеса. Кръвоизливите се наблюдават при около 2-4% от пациентите и може да изискват кръвопреливане или повторна операция. Venöz tromboemboliyi могат да доведат до белодробна емболия, която е животозастрашаващо състояние. Инфекциите могат да причинят абсцеси в зоните на хирургичните шевове и да изискват антибиотикова терапия или хирургично дренажиране.
В дългосрочен план най-често срещаните усложнения са свързани с храненето. Абсорбцията на витамини и минерали като витамин B12, витамин D, желязо и калций може да се наруши, което води до анемия, остеопороза или неврологични проблеми. Синдромът на дампинг, особено след Roux-en-Y гастричен байпас, може да причини гадене, диария и хипогликемия. След трубната гастрэктомия някои пациенти могат да развият гастроезофагеален рефлукс (GERD). Бързата загуба на тегло увеличава риска от образуване на жлъчни камъни, което може да наложи отстраняване на жлъчния мехур.
Други дългосрочни рискове включват запушване на червата, язви и бъбречни камъни. Психологичните ефекти също са важни; пациентите могат да развият депресия, тревожност или рядко пристрастяване към вещества. За жените, които планират бременност, се препоръчва отлагане на бременността за 12-18 месеца след операцията поради възможните хранителни дефицити, които могат да повлияят на феталното развитие.
Гастричният байпас е успешен и дълготраен метод за лечение на морбидно затлъстяване и свързаните с него заболявания. Успехът зависи от използвания хирургичен метод, способността на индивида да промени начина си на живот и дългосрочното наблюдение. Различните хирургични методи имат различни резултати.
Roux-en-Y гастричният байпас (RYGB) води до значителна загуба на тегло в дългосрочен план, като изследванията показват, че процентът на излишно загубено тегло (EWL) след 10 години е около 60%. Гастричният тунел (sleeve gastrektomi) е най-често използваният метод в световен мащаб и предлага подобен процент на излишно загубено тегло от 58.3%. По-малко инвазивната регулируема гастрична лента (AGB) дава по-ограничени резултати при загуба на тегло в сравнение с другите методи, но предимството й е възможността за обратимост. Въпреки това, билиопанкреатичната диверсия и дуоденалният суич (BPD/DS) предлагат най-високия процент на загуба на тегло (74.1%).
Ефектите от гастричния байпас не се ограничават само до загубата на тегло. Той играе ефективна роля в подобряването на съпътстващи заболявания като тип 2 диабет, хипертония и кардиоваскуларни заболявания. Например, процентът на ремисия на диабета може да достигне до 80%. Освен това, гастричният байпас може да намали риска от някои видове рак.
Гастричният байпас изисква внимателно планиране и подготовка. Този процес включва мултидисциплинарен подход за повишаване на безопасността на операцията и оптимизиране на резултатите.
Първо се извършва медицинска оценка. Общото здравословно състояние на пациента се изследва подробно за определяне на подходящостта за операцията. Оценяването на кардиоваскуларната, пулмоналната и метаболитната система е от съществено значение. Болести като сърдечно заболяване, хипертония и диабет се контролират, а сънната апнея се управлява. В този процес се провеждат необходимите лабораторни тестове и образни изследвания.
Подготовката за хранене е друг критичен етап от предоперативния процес. Обикновено на пациентите се препоръчва нискокалорична диета преди операцията. Това намалява размера на черния дроб, правейки хирургията по-безопасна. Освен това се откриват витаминни и минерални дефицити и се започват подходящи добавки. Консултирането по хранене улеснява адаптацията към диетичните промени след операцията.
Психологическата оценка определя дали пациентът е психически и емоционално готов за операцията. Депресията, тревожността и други състояния се разглеждат и се предприемат необходимите мерки. Поведенческото консултиране помага за развиване на здравословни навици и контролиране на емоционалното хранене.
Накрая, се акцентира върху образованието и промените в начина на живот. Пациентите се информират за хирургическия процес и очакванията след операцията.
Гастричният байпас не е просто хирургична намеса, а началото на нов начин на живот. Следоперативният процес е от съществено значение за повишаване на успеха на операцията и за осигуряване на здравословно възстановяване на пациента. Този процес включва регулиране на хранителния режим, физическа активност, редовно медицинско наблюдение, управление на потенциални усложнения и психологическа подкрепа.
След операцията пациентите обикновено започват с течна диета, за да подпомогнат възстановяването на стомаха и адаптацията към новата анатомична структура. Първоначално се приема само течни храни, след което се преминава към пюре и меки храни. Накрая, пациентите могат да започнат да приемат твърди храни. Този постепенен преход е планиран, за да се осигури адаптация на стомаха и предотвратяване на усложнения. Важно е да се консумират малки и чести порции, да се дъвчат добре храните и да се избягват високозахарни и мазни храни. Приемът на течности трябва да бъде отделен от храненето, за да се предотвратят синдромът на дампинг.
Поради намалената абсорбция на витамини и минерали, може да е необходимо приемането на добавки за цял живот. Мултивитамини, калций-D витамин, витамин B12 и желязо са често препоръчваните добавки. Редовните кръвни тестове са критични за следене на нивата на хранителните вещества и за адаптиране на добавките според нуждите.
Леката физическа активност, като разходки, подпомага подобряването на кръвообращението и загубата на тегло. С течение на времето се препоръчват аеробни упражнения и тренировки за укрепване на мускулите, за да се подобри общото здраве и да се поддържа мускулната маса.
Загубата на тегло може да предизвика емоционални и психологически промени при пациентите. Подкрепящите групи или индивидуалните консултации могат да помогнат на пациентите да се адаптират към този процес и да развият здравословни навици.
Редовните последващи посещения с лекаря са необходими за наблюдение на процеса на загуба на тегло, хранителното състояние и общото здраве на пациента. Тези прегледи помагат за ранно откриване и управление на потенциални усложнения, като същевременно поддържат пациента в оптимално здравословно състояние.
Източници
Новият ви живот започва тук… Следоперативният период се разглежда в две отделни фази: ранна и [...]
Подготвителният период преди операция при морбидно затлъстяване е по-обширен в сравнение с други общохирургични операции. [...]
Deutsch
Türkçe